Да, бият стих – неримованambioичен петаметър – е доминантната стихова форма в Шекспировмите пьеси. Това е двигателят на неговата драматична поезия.
Пример: „Но тихо, каква светлина през онзи прозорец пробива?“ (Ромео, Ромео и Жулиета 2.2)
да-ДАМ да-ДАМ да-ДАМ да-ДАМ да-ДАМ
Шекспир не просто пише бял стих – той го мастърства. Ранните пьеси (Тит Андроник) са по-регулярни. Средният период (Хамлет, Отело) използва гъвкав, разговоричен стих. Късните романи (Бурята, Зимна приказка) прилагат по-разхлабен, фрагментен ред – отразяващ зряла майсторство и тематични притеснения за примирение.
Бял стих не е изобретен от Шекспир (Марлоу, Горбодук са преди него), но той го превърна в дефинитивния медиум на английската драма – способен на философска дълбочина, психологична нюанс и издигната поезия, всичко в един и същ метър.