Това събитие поставя началото на всички последващи събития в романа:
* Отхвърлянето и изоставянето на чудовището: Чудовището е ужасено от собствения си вид и бяга от създателя си, оставяйки Франкенщайн да се чувства дълбоко отговорен и съжаляващ.
* Стремежът на чудовището към разбиране и приемане: Чудовището, изолирано и самотно, се стреми да научи за света и да намери място в него, което го води до насилие и трагедия.
* Стремежът на чудовището към отмъщение: Подхранван от отхвърлянето и смъртта на онези, за които се грижи, чудовището търси отмъщение срещу създателя си и онези, които смята за отговорни за нещастието си.
* Отчаяните опити на Франкенщайн да контролира творението си: Франкенщайн е погълнат от своята вина и страх, отчаяно се опитва да унищожи чудовището и да предотврати по-нататъшна трагедия.
Създаването на чудовището не е просто неуспешен научен експеримент, а задълбочено етично и философско изследване на теми като:
* Границите на научната амбиция: Високомерието на Франкенщайн води до катастрофални последици, подчертавайки опасностите от неконтролираната амбиция и значението на разглеждането на етичните последици от научните занимания.
* Природата на човечеството: Търсенето на разбиране на чудовището кара читателите да се замислят какво означава да си човек и дали човечността е присъща или научена.
* Важността на състраданието и приемането: Романът подчертава необходимостта от емпатия и състрадание, особено към онези, които са различни или възприемани като чудовищни.
Следователно, докато романът има много събития, създаването на чудовището несъмнено е най-значимото, тъй като задвижва всички последващи събития и изследва централните теми на историята.