1. Символ на любовта:
Жулиета свързва нощта с тайната и интимността на забранената й любов към Ромео. Връзката им трябва да се пази скрита от семействата и обществото. Нощта им осигурява лично и романтично пространство, където могат да изразят любовта си без страх или прекъсване.
2. Прегръщане на мрака:
Джулиет намира утеха и комфорт в мрака на нощта. Той я предпазва от суровата реалност и конфликтите на деня, позволявайки й да се съсредоточи върху любовта си към Ромео. Тъмнината се превръща в убежище за тяхната незаконна романтика.
3. Единство с Ромео:
Жулиета олицетворява нощта като своя любим Ромео, обръщайки се към нея с нежни думи. За нея нощта е красива, нежна и желана като Ромео. Тази персонификация още повече циментира връзката между нощта и нейния любим.
4. Романтична обстановка:
Нощта също създава очарователна атмосфера за романтика. В ренесансовата литература нощта традиционно се разглежда като време за влюбени, когато могат да се случат страстни срещи. Преценката на Жулиета за нощта е в съответствие с това чувство.
5. Бягство от реалността:
За Джулиет нощта предлага бягство от обществения натиск и очаквания, възложени върху нея. През деня тя трябва да се съобразява с нормите на своето семейство и социален кръг. Но нощта й позволява да бъде себе си и да прегърне истинските си емоции без осъждане или последствия.
6. Символ на вечността:
Нощта придобива и символично измерение, представяйки безвремието и вечността. Жулиета се надява любовта й към Ромео да е трайна и да продължи колкото нощта. Тя изразява това желание, когато казва:„Моята щедрост е безгранична като морето, / Моята любов толкова дълбока; колкото повече ти давам, / толкова повече имам, защото и двете са безкрайни.“ (Действие II, сцена II)
Като говори за нощта с любовни думи, Жулиета подобрява романтичната атмосфера на връзката си с Ромео, цени тайната им любов и намира утеха сред предизвикателствата, пред които са изправени.