1. Припевът: Хорът започва сцената с мрачен тон, подготвяйки сцената за предстоящата трагедия. Припевът въвежда събитията като "Мрачно спокойствие тази сутрин с него носи... Графство Париж е взел ранната си закуска в килията на отец Лорънс и си е отишъл." Това предвещава конфликта, който възниква поради прибързаните брачни планове за Жулиета.
2. Разговорът на Парис и Жулиета: По време на техния обмен има скрито чувство на опасение. Жулиета изразява резервите си относно брака с Парис, чувствайки се в конфликт между любовта си към Ромео и очакванията, възложени й от обществото. Парис, който не знае за истинските чувства на Жулиета, остава забравен за предстоящата катастрофа.
3. Отчаянието на монах Лорънс: Брат Лорънс, обикновено мъдър и предпазлив, прибягва до отчаяни мерки в опит да спаси Ромео и Жулиета. Той предлага рисковия план за отвара, който ще накара Джулиет да изглежда мъртва, надявайки се, че могат да се съберат отново в Мантуа. Това предвещава трагичните последици от добронамерения, но в крайна сметка злополучен план.
4. Погрешно тълкуване от медицинска сестра: Сестрата тълкува погрешно емоционалното състояние на Жулиета и предполага, че тя е разстроена от смъртта на Тибалт, а не от потенциалната раздяла с Ромео. Това недоразумение допълнително усложнява ситуацията и подчертава комуникационните бариери, които допринасят за трагедията.
5. Импулсивното решение на Ромео: Импулсивното пътуване на Ромео обратно във Верона, за да бъде с Жулиета, въпреки заплахата от смърт, означава силата на тяхната любов, но също така предвещава опасността и безразсъдството, които ще доведат до гибелта им.
6. Страстната декларация на Жулиета: Страстният монолог на Жулиета, преди да изпие отварата, разкрива дълбочината на любовта й към Ромео и готовността й да пожертва собствения си живот, за да бъде с него. Тази декларация предвещава трагичната жертва, която двамата влюбени са готови да направят за любовта си.
Като цяло комбинацията от предсказателен тон, противоречиви емоции, отчаяни планове, неразбиране, импулсивни действия и страстни изявления в сцена IV създава усещане за предчувствие и предвещава трагичните последици, които ще сполетят Рим и злополучната любов между Ромео и Жулиета.