Структура на сюжета:
- Единство на действие: Аристотел подчертава, че трагедията трябва да има единен, последователен и единен сюжет. Този принцип се следва в много пиеси и истории, за да се създаде фокусиран разказ.
- Катарзис: Трагедията често има за цел да предизвика емоционален катарзис у публиката. Преживявайки борбите и падането на главния герой, публиката получава емоционално освобождаване и усещане за пречистване.
- Перипетия и анагноризис: Тези термини се отнасят до внезапното обръщане на съдбата (peripeteia) и момента на разпознаване или откровение (anagnorisis) в трагичен сюжет. Тези елементи създават драматично напрежение и прозрение.
Развитие на характера:
- Трагичен герой: Понятието на Аристотел за трагическия герой включва сложен и погрешен характер, който пада от висока позиция поради собствените си грешки и недостатъци (хамартия).
- Hubris: Трагическият герой често проявява прекомерна гордост или арогантност, което води до тяхното падение.
- Катарзис: Емоционалната връзка на публиката с борбите и падането на главния герой е централна за катарзисното преживяване.
Език и стил:
- Поетичен език: Аристотел подчертава използването на възвишен, поетичен език, за да създаде усещане за величие и емоционално въздействие в трагедията.
- Ритъм и метър: Използването на специфични ритми и метри в речта и стиховете засилва драматичния ефект.
Спектакъл:
- Визуални елементи: Аристотел признава значението на спектакъла, включително костюмите, сценичния дизайн и сценичното изкуство, за създаването на потапящо и емоционално резониращо театрално изживяване.
Тези принципи са повлияли на западните драматични традиции и продължават да се считат за съществени елементи в създаването на завладяващи трагедии.