Жълтата журналистика (късен 19-ти век) акцентирала сензационализъм, преувеличение и понякога фалшификация. Нейните главни драйвери:
Шокиращи заглавия и лудови истории увеличаваха продажбите и рекламните приходи. Яростна конкуренция (напр. Пулитцър vs. Хърст) подхранваше yarış към дъното.
Вестниците натискаха специфични агенди, особено разбуждайки общественото настроение за Испанско-американската война.
Разследвателни материали разкриваха корупция и несправедливост, но методите често бяха неетични.
Смес от престъпления, скандали, спорт и скандали с известности с графични илюстрации за привличане на широка читателска аудитория.
Наследство: Разшири масовите медии и разследвателната журналистика, но издигна трайни етични въпроси за сензационализъм vs истина.