Аргументи, че системата е неуспешна:
* Първоначален неуспех при свързването на престъпленията на Гейси: Гейси първоначално е арестуван през 1968 г. за сексуално насилие, но е освободен на пробация. Тази ранна възможност да го спре беше пропусната и той продължи да обижда.
* Липса на разследване на изчезнали лица: Години наред млади мъже изчезваха в района на Чикаго и полицията бавно свързваше тези случаи, което доведе до забавено разследване.
* Липса на сътрудничество между агенциите: Имаше липса на комуникация и координация между различните правоприлагащи органи, което може да е попречило на разследването.
* Манипулацията и чарът на Гейси: Гейси беше харизматична личност, която можеше да мами хората, включително и правоохранителните органи. Това затруднява първоначалното подозрение за него.
* Изображението на „клоуна убиец“: Сензационното медийно отразяване на случая на Гейси може да е намалило сериозността на престъпленията и да е попречило на разследването.
Аргументи, че системата работи:
* В крайна сметка Гейси беше арестуван и осъден: Въпреки първоначалните неуспехи, полицията в крайна сметка залови Гейси и той беше осъден за 33 убийства.
* Разследването доведе до големи промени: Случаят подчерта необходимостта от по-добра комуникация и координация между правоприлагащите органи, както и подобрени протоколи за разследване на изчезнали лица.
* Справедливостта бе раздадена: Гейси получава смъртна присъда и е екзекутиран през 1994 г.
В крайна сметка случаят с Джон Уейн Гейси демонстрира както силните, така и слабите страни на наказателноправната система. Той подчертава необходимостта от бдителност, комуникация и разпределяне на ресурси, за да се предотврати възникването на подобни трагедии в бъдеще.
Важно е да се помни, че семействата на жертвите са преживели дълбока и трайна загуба. Пропуските на системата направиха страданията им още по-трудни за понасяне.