Надеждите на Десдемона в Отело Акт IV, Сцена 4
В Отело на Шекспир, Акт IV, Сцена 4 (често номерирана Сцена 2 или 3 в някои издания), Десдемона се дърпа за три смаляващи се надежди, докато трагедията се приближава:
- Надежда в любовта на Отело: Въпреки обвиненията и нарастващата студеност, тя вярва, че Отело ще види през лъжите на Яго: "Моят господин не е направен за фалшивост."
- Надежда в силата на истината: Тя поддържа вяра, че нейната невиновност ще победи: "Аз не съм това, което подозирате ме."
- Надежда в божествената справедливост: Подразумевана в нейните последни молитви за небето да "огледа моята невиновност."
Трагично, всички надежди са погасени, когато Отело, поглънат от ревностна ярост, подбудна от Яго, удушава я — демонстрирайки как невиновността и доверието могат да бъдат фатално предалени.