Надежда в любовта на Отело:
* Въпреки обвиненията и нарастващата дистанция, Дездемона все още вярва в любовта на Отело към нея. Тя се надява той в крайна сметка да разбере манипулациите на Яго и да осъзнае нейната невинност. Тя дори изразява това убеждение на Емилия:„Господарят не е измислен за лъжа“.
Надежда в силата на истината:
* Дездемона има непоклатима вяра в силата на истината да надделее. Тя се вкопчва в надеждата, че нейната невинност ще бъде разкрита и справедливостта ще бъде въздадена. Това пролича и в изявлението й пред Емилия:„Не съм тази, за която ме подозирате“.
Надежда в божествената намеса:
* Въпреки че не е изрично посочено, Дездемона вероятно вярва в по-висша сила и се надява на божествена намеса да я спаси. Тази надежда се подразбира в нейната последна реч, където тя моли божественото да „погледне отгоре на моята невинност“.
Тези надежди обаче в крайна сметка са попарени, тъй като Отело, погълнат от ревност и подхранван от лъжите на Яго, задушава Дездемона, доказвайки, че дори най-невинните и доверчиви хора могат да бъдат трагично онеправдани.