"Страница" не е единствен тип персонаж — това е широка категория, обхващаща различни нарративни роли. От верни спътници до комично облекчение, функцията на страницата оформя тяхната идентичност. Ето разбивка на често срещани странични архетипове и какво привнасят в историята.
Предоставя хумор чрез некомпетентност, виц или абсурд. Разхлабва напрежението и очовечава протагониста. Примери: Есел (Шрек), Тимон и Пумба (Лъвът цар).
Непоколебима преданост дефинира този архетип. Те следват без въпрос, често жертвайки се. техната лоялност контрастира с съмненията на протагониста. Примери: Сămуайз Гамджи (Господар на пръстените), Чубака (Звездни войни).
Доставя знание, стратегия или техническа експертиза, на която протагонистът липсва. Често физически по-слаб, но интеликтуально незаменим. Примери: Хермиона Грейнджър (първоначално, Хари Потър), Луциус Фокс (Бетмен).
Изпитва етиката на протагониста, предотвратявайки слятане в тъмнината. Представлява съвест. Примери: Джимини Крикет (Пинохио), Алфред Пениуърт (Бетмен).
Контрастира личността на протагониста, подчертавайки черти чрез опозиция. Сериозен протагонист получава смешна страница; последовател на правилата получава бунтовник. Примери: Д-р Уотсън (заземен) vs Шерлок Холмс (ексцентричен).
Задава въпроси, които гледателите биха задали, обяснява световното изграждане, реагира като нормален човек. Примери: Стайлс Стилънски (Тийнейджър Вълк), Ксандър Харис (Бъфи).
Влечен в приключение против волята си, предоставяйки реализъм и съпротива. техните постепенни инвестиции оглеждат ангажираността на аудиторията. Примери: Артър Дент (Пътеводител за галактиката), Шрек (първоначално).
Започва като антагонист или конкурент, се развива в партньор чрез споделени изпитания. Добавя напрежение и растеж. Примери: Веджета (Драконова топка Z), Зуко (Аватар: Последният въздухоплавател).
"Най-добрата" страница зависи изцяло от това какво има нужда протагонистът — и историята. Един самотен герой има нужда от Верник. Един аrogатен герой има нужда от Морален компас. Един сложен сюжет има нужда от Мозъците. Най-мемориалните страни често комбинират архетипове, създавайки дълбочина, която надхвърля техната подкрепна роля.