Искреност на Бланш ДюБоа в първите три сцени на „Трамвай с име Желание“
Искреността на Бланш ДюБоа в отварящите сцени на „Трамвай с име Желание“ на Тенيسي Уилямс е намерено двусмислена и широко дискутирана. Пiesaта никога изрично не етикетира нейните изявления като лъжи; вместо това поканва публиката да открие несъответствия.
Показатели за неискреност или избягване (Сцени 1–3)
- Съдбата на Бел Рев: Тя твърди, че семейната плантация е загубена заради „епични блудства“ на предци и погребени разходи, но по-късно подсказва намеса на Стани. Актът на продажба, който показва, е под въпрос.
- Възраст и минало: Отказва да посочи възрастта си, избягва ярка светлина и намалява брака си с Алън Грей (приключил с самоубийство, след като открила неговия хомосексуализъм).
- Пиене: Отрича, че пие сильно („Рядко се пипам“), но веднага консумира уиски и скрива бутилката.
- Учителска позиция: Казва, че е в отпуск заради „нерви“, но инцидентът в хотел Фламинго предполага, че е уволнена заради връзка с ученик.
- Ставление към Стани: Нейната мигновена, вицерална враждебност маскира по-дълбоки тревоги за клас, сексуалност и собственото ѝ оцеляване.
Защо е важно
Бланш изгражда чуплива персона на южна благородност, за да се предпази от траума и бедност. Нейните „лъжи“ често са механизми за оцеляване – романтизиране на миналото, за да издържа настоящето. Уилямс я е написал като трагична фигура, чиято ненадеждност е симптом на свят, който няма място за нея.
Заключение: Бланш не е „винаги искрена“. Тя курира своята реалност. Задачата на публиката е да разграничи злонамерените ѝ измами от отчаянското ѝ самоспасяване.