1. Морална вина:Джон Проктър изпитва дълбока морална вина, че е предал съпругата си Елизабет. Той осъзнава тежестта на действията си и щетите, които са причинили на брака им. Съвестта на Джон му тежи, карайки го да прекрати аферата.
2. Любов към Елизабет:Въпреки моментната си недискретност, Джон Проктър наистина обича Елизабет. Той осъзнава важността на брака им и стабилността, която носи в живота му. Той иска да изгради отново доверието им и да се изкупи в нейните очи.
3. Страх от манипулациите на Абигейл:Джон Проктър все повече осъзнава манипулативната природа на Абигейл Уилямс и способността й да контролира другите чрез страх и лъжи. Той се страхува от последствията от участието й в общността и от потенциала й да причини вреда на другите.
4. Социални и правни последици:Джон разбира, че аферата, ако бъде разкрита, може да има сериозни социални и правни последици. В пуританското общество прелюбодеянието било тежък грях и можело да доведе до публично унижение, глоби и дори затвор. Той не иска да подлага себе си и семейството си на подобни последствия.
5. Загриженост за репутацията си:Джон Проктър цени своята репутация и уважението на своята общност. Той знае, че новината за аферата ще навреди на репутацията му сред връстниците му и ще подкопае доверието в него. Той иска да запази репутацията си и уважението на своите съграждани.
6. Подновена връзка с Елизабет:С напредването на пиесата отношенията на Джон Проктър с Елизабет се подобряват. Те споделят моменти на истинска интимност и потвърждават любовта си един към друг. Тази подновена връзка го мотивира да прекрати аферата и да се съсредоточи върху възстановяването на брака си.