Ето защо:
* Централният конфликт: Основната мотивация на Хамлет е да отмъсти за убийството на баща си от Клавдий. Цялата пиеса се върти около това желание за отмъщение и последствията, които идват с нея.
* Трагичният герой: Самият Хамлет пасва на архетипа на трагичен герой. Той е благороден и интелигентен, но и недостатъчен. Неговото отлагане и нерешителност водят до собствения му падане и смъртта на много други.
* Темата за отмъщението: Пиесата изследва естеството на отмъщението, неговите оправдания и нейните последици. Той повдига въпроси за морала, справедливостта и човешкия капацитет за насилие.
* Трагичният край: Пиесата завършва с масова смърт, включително на Хамлет. Това засилва трагичния характер на играта и безполезността на отмъщението.
Хамлет обаче включва и елементи от други видове трагедия:
* Трагедия на съдбата: Хамлет се чувства в капан от съдбата, поставяйки под въпрос собствената си свободна воля и дали той наистина контролира съдбата си.
* Трагедия на характера: Собствените недостатъци на Хамлет, вътрешният му конфликт и неспособността му да действа решително да допринесе за неговия спад.
* Трагедия на обстоятелствата: Трагичната ситуация на Хамлет се изостря от машинациите на другите, особено на Клавдий, и политическите и социалните сложности на датския съд.
В крайна сметка Хамлет е сложна и многостранна трагедия, привличайки различни елементи, за да създаде мощно и трайно изследване на човешкото състояние.