В драмата стоп-кадърът е техника, при която действието на сцената внезапно спира и героите буквално „замръзват“ в своите позиции. Това обикновено се прави, за да се създаде усещане за напрежение, напрежение или изненада. Замръзналите кадри могат да се използват за комедиен или драматичен ефект.
Когато се използват ефективно, стоп кадрите могат да бъдат мощен начин за ангажиране на публиката и създаване на драматично въздействие. Те могат да се използват и за създаване на усещане за безвремие или за подчертаване на определен момент от действието.
Ето няколко примера за това как стоп кадрите са използвани в известни пиеси и мюзикъли:
* В мюзикъла Хамилтън се използва стоп-кадър в края на първо действие, за да създаде усещане за драматично напрежение и да предскаже събитията от второ действие.
* В пиесата Ромео и Жулиета се използва стоп рамка в края на пиесата, за да се подчертае трагичната смърт на заглавните герои.
* В пиесата В очакване на Годо се използва стоп рамка в края на пиесата, за да остави публиката с усещане за несигурност и неяснота.