Скръб и меланхолия :Бащата на Хамлет, крал Хамлет, наскоро почина и Хамлет дълбоко скърби за загубата си. Тази дълбока скръб го кара да се замисли за безсмислието на живота и желанието да сложи край на страданието си.
Разочарование от света :Хамлет се разочарова от света, в който живее. Той открива корупцията, измамата и моралната неяснота в семейството си и в датския двор. Това разочарование го кара да постави под въпрос собственото си място и цел в един свят, който възприема като покварен.
Морална дилема :Хамлет е изправен пред моралната дилема да отмъсти за убийството на баща си. Призракът на баща му иска отмъщение, но Хамлет се бори с моралните последици от отнемането на друг живот. Този вътрешен конфликт може да доведе до чувство на вина, срам и самоомраза, допринасяйки за неговите суицидни мисли.
Екзистенциална криза :Съзерцанието на Хамлет за самоубийството е преплетено с неговия екзистенциален въпрос за живота и смъртта. Той философства за природата на съществуването, задгробния живот и потенциала за вечен покой като освобождаване от светското страдание.
Важно е да се отбележи, че идеята за самоубийство на Хамлет не е задвижвана само от един конкретен фактор, а по-скоро комбинация от различни вътрешни и външни конфликти, които го завладяват. По време на пиесата той обмисля самоубийството като бягство от болката си, но в крайна сметка не успява да се накара да посегне на живота си.