Жулиета умира, като се намушка с кама.
_Ето текста от пиесата, който разказва събитията, довели до смъртта на Жулиета:_
> Ромео:Тогава ви предизвиквам, звезди.
> Ти знаеш моята квартира:вземи ми мастило и хартия,
> И наемане на пощенски коне; Тази вечер ще ме няма.
> Жулиета:Трябва да те чувам всеки ден от часа,
> За една минута има много дни:
> О, по тази сметка ще съм много след години
> Преди да видя отново моя Ромео!
> Ромео:Сбогом! Няма да пропусна нито една възможност
> Това може да ти предаде моите поздрави, любов.
> Жулиета:О, мислиш ли, че някога ще се срещнем отново?
> Ромео:Не се съмнявам; и всички тези беди ще служат
> За сладките беседи в наше време.
> Жулиета:Боже, имам зловеща душа!
> Мисля, че те виждам, сега си долу,
> Като мъртъв в дъното на гробница:
> Или зрението ми отслабва, или изглеждаш блед.
> Ромео:И повярвай ми, любов, в моите очи и ти:
> Сухата скръб изпива кръвта ни. сбогом, сбогом!
_Излез от Ромео_
> Жулиета:Така ли си отиде? Любов моя, господарю мой, приятелю!
> Трябва да се чувам с теб всеки ден в час,
> Иначе ще умра утре! (3.5.55-80)
Жулиета отива в килията на монаха, надявайки се, че той ще намери решение на проблема й – че тя е омъжена за Ромео, но семейството й иска тя да се омъжи за Парис. Той й дава отвара, която ще я накара да изглежда мъртва за 42 часа, и я инструктира да изпрати съобщение до Ромео, за да може той да се срещне с нея в гробницата. Но тогава нещата не вървят по план:Ромео получава грешна информация и смята, че Жулиета всъщност е мъртва, така че приема отрова и умира, когато я вижда в гробницата. Когато Жулиета се събужда, тя намира Ромео мъртъв и се намушка с камата му.
Защо Жулиета умира?
Жулиета умира, защото не може да живее без Ромео. Когато вижда, че той е мъртъв, тя чувства, че животът й вече не си струва да живее. Тя е толкова обзета от мъка и отчаяние, че отнема живота си.
_Ето пасаж, който показва силната скръб и отчаяние на Жулиета, когато открива Ромео мъртъв:_
> ЖУЛИЕТ
> Къде е господарят ми? Къде е моят Ромео?
> Отец Лорънс (показва тялото на Ромео)
> Там, мъртъв, положен в твоята гробница.
> Жулиета
> Боя се, че в нощта всичко това е само сън,
> Твърде ласкаво-сладко, за да бъде съществено.
_Когато Жулиета разбира, че Ромео е мъртъв, тя казва, че ще се отрови:_
> Да, шум? Тогава ще бъда кратък. О, честита кама!
> Това е твоята обвивка; има ръжда и ме остави да умра. (5.3.168-70)