Главният герой на трагедия обикновено е добър човек, но има трагичен недостатък, който води до тяхното падение. Този недостатък често е високомерие или прекомерна гордост.
2. Падането на главния герой е причинено от поредица от събития, които са извън техния контрол.
Падането на главния герой не се дължи само на техните собствени действия. То също е причинено от поредица от събития, които са извън техния контрол, като съдба или действия на други герои.
3. Падането на главния герой води до чувство на съжаление и страх в публиката.
Аристотел вярва, че трагедията трябва да предизвиква две емоции у публиката:съжаление и страх. Съжалението е чувството на съчувствие към главния герой, докато страхът е чувството на страх, че съдбата на главния герой може да ни сполети.
4. Падението на главния герой води до катарзис в публиката.
Аристотел също вярва, че трагедията трябва да доведе до катарзис или освобождаване на сдържаните емоции в публиката. Този катарзис има за цел да остави публиката да се почувства пречистена и пречистена.
Някои примери за типични трагедии включват:
- Цар Едип от Софокъл
- Хамлет от Уилям Шекспир
- Макбет от Уилям Шекспир
- Великият Гетсби от Ф. Скот Фицджералд
- Гроздовете на гнева от Джон Стайнбек