Един от най-известните примери за драма със стоп-кадър е филмът „Матрицата“ (1999), който използва поредици от стоп-кадър, за да създаде усещане за забавяне на времето и да подчертае темите на филма за реалност и илюзия. Други забележителни драми със замръзнал кадър включват "The Princess Bride" (1987), "Pulp Fiction" (1994) и "The Grand Budapest Hotel" (2014).
Драмите със замръзнал кадър могат да бъдат мощен начин за създаване на запомнящи се и визуално удивителни сцени и могат да добавят уникален слой от разказване на истории към филм.