Друг пример за драматична ирония е несъответствието между самоувереността на Цезар и неговата уязвимост. Цезар знаменито отхвърля предупрежденията на Артемидор за надвиснала опасност, заявявайки:„Страхливците умират много пъти преди смъртта си; / Храбрите никога не вкусват смъртта, освен веднъж.“ Публиката обаче знае, че Цезар е на път да срещне края си, което кара хвалбите му да звучат празно. Този контраст между възприятието на Цезар и реалността допринася за драматичното въздействие на неговото убийство.
Освен това пророчеството, дадено от гадателя, предупреждаващо Цезар „да се пази от мартенските иди“, добавя още един слой драматична ирония. Докато Цезар първоначално приема пророчеството леко, публиката знае неговото зловещо значение. Това знание създава усещане за предчувствие и очакване, докато пиесата се развива, което води до трагично осъзнаване, когато пристигат мартенските иди и Цезар среща съдбата си.
Като цяло използването на драматична ирония в Юлий Цезар подчертава пропастта между възприятията на героите и действителната истина, засилвайки емоционалното въздействие и ангажирайки публиката в разгръщащата се трагедия.