1. Единство на времето :Действието на пиесата трябва да се развива в рамките на ограничен период от време, обикновено не повече от 24 часа. Това правило имаше за цел да създаде усещане за неотложност и да попречи на сюжета да стане твърде разтегнат.
2. Единство на мястото: Действието на пиесата трябва да се развива на едно място или на ограничен брой места. Това правило спомогна за поддържането на фокуса и съгласуваността на сюжета, предотвратявайки го да стане твърде разпръснат.
3. Единство на действието: Пиесата трябва да има една централна сюжетна линия, около която се въртят всички герои и събития. Това правило гарантира, че пиесата има ясна структура и фокус, избягвайки ненужни сюжети или отклонения.
Тези драматични единства са извлечени от ученията на древногръцките философи и драматурзи, особено Аристотел, който подчертава значението на създаването на единно и съгласувано театрално изживяване. Придържайки се към тези единства, драматурзите се стремят да създават пиеси, които са както естетически приятни, така и емоционално ангажиращи.
Въпреки това е важно да се отбележи, че драматичните единства не са строго наложени и много по-късни драматурзи и театрални движения експериментират и се отклоняват от тези правила, за да създадат нови форми на драматично изразяване. Целта на тези единства не беше да задушат творчеството, а по-скоро да осигурят рамка, която да насочва драматурзите в изработването на добре структурирани и сплотени пиеси.