1. Надменност и фатален недостатък: Фаталният недостатък на Брут се крие в неговия прекомерен идеализъм, който води до неговото падение. Той вярва, че намеренията му са чисти и че премахването на Цезар е необходимо за по-доброто на Рим. Неговият идеализъм обаче го заслепява за потенциалните последици от действията му и непредвидените събития, които се развиват.
2. Сложност на знаците: Брут е сложен и добре развит характер. Той не е чисто добродетелен или злодей, а по-скоро човешко същество с противоречиви мотивации и емоции. Неговата борба между лоялността му към Цезар, любовта му към Рим и чувството му за дълг показва неговия вътрешен смут.
3. Падане и обръщане: Решението на Брут да се присъедини към заговора срещу Цезар в крайна сметка води до падането му. След убийството той разбира, че е подценил силата на ораторските умения на Марк Антоний и любовта на народа към Цезар. Той е принуден да се изправи срещу нежеланите последствия от действията си, които в крайна сметка водят до неговото поражение и смърт.
4. Разпознаване и катарзис: Брут придобива дълбоко разбиране за грешките си и преживява момент на себеосъзнаване преди смъртта си. Той признава, че действията му в крайна сметка са навредили на самата кауза, за която се е борил. Това признание предизвиква у публиката чувство на съжаление и катарзис.
5. Благородни намерения: Въпреки трагичния си недостатък, Брут е воден от благородни намерения. Той искрено вярва, че действията му са необходими, за да запази Римската република и да попречи на Цезар да се превърне в тиранин. Неговата безкористност и отдаденост на идеалите му го правят симпатичен характер.
6. Емоционално въздействие: Трагичното падение на Брут предизвиква силна емоционална реакция у публиката. Неговите борби, избори и краен провал създават чувство на съжаление и страх, елементи, централни за архетипа на трагичния герой.
Следователно, докато Брут не е централния герой на пиесата, неговият характер, недостатъци и трагична съдба го правят силен претендент за ролята на трагичния герой в "Юлий Цезар".