Актът започва с тайния брак на Ромео и Жулиета, който е източник на голяма радост за двамата влюбени. Щастието им обаче е краткотрайно, тъй като Ромео скоро е прогонен от Верона за убийството на Тибалт в битка. Тази новина е съкрушителна за Джулиет, която не може да си представи живота без съпруга си.
Отчаянието на Жулиета се засилва още повече, когато баща й, лорд Капулети, урежда тя да се омъжи за Парис, богат и могъщ благородник. Жулиета е ужасена от перспективата да се омъжи за някого, когото не обича, и моли баща си да й позволи да остане с Ромео. Баща й обаче не се трогва и Джулиет е принудена да се съгласи на брака.
С наближаването на сватбения ден на Джулиет нейното предчувствие става все по-силно. Тя чувства, че животът й излиза извън контрол и е убедена, че никога повече няма да види Ромео. В момент на отчаяние Джулиет решава да изпие приспивателна отвара, която ще я накара да изглежда мъртва. Тя се надява, че Ромео ще я намери и спаси, преди да бъде погребана жива.
Планът на Джулиет обаче не се развива според очакванията. Ромео пристига във Верона твърде късно и открива Жулиета да лежи безжизнена в гробницата. Вярвайки, че Жулиета е мъртва, Ромео изпива шишенце с отрова и умира. Когато Жулиета се събужда, тя е опустошена да намери Ромео мъртъв до себе си. Тя се намушка с камата на Ромео и умира.
Смъртта на Ромео и Жулиета е кулминацията на трагичните събития, които се развиват в действие IV. Тяхната смърт е напомняне за силата на съдбата и крехкостта на любовта. Подтекстът на IV действие е предупреждение, че и най-красивите любовни истории могат да завършат с трагедия.