1. Благородно рождение: Антигона е принцеса от Тива, дъщеря на Едип, бившия цар. Нейното благородно потекло й дава висок статус в обществото, което прави конфликта й с авторитета (Креон) още по-значим.
2. Силна воля и решителност: Антигона проявява забележителна сила на волята и решителност в решението си да се противопостави на заповедите на Креон и да погребе брат си Полиник. Тя е готова да рискува собствения си живот, за да отстоява това, което вярва, че е правилно, дори изправена пред огромни препятствия.
3. Трагичен недостатък: Трагичният недостатък на Антигона се крие в нейната прекомерна гордост и чувство за дълг. Тя е непоколебима вярна на семейството си и вярва, че трябва да почете желанията на боговете, като погребе Полиник, въпреки че това противоречи на указа на краля. Нейната упоритост и непокорство я насочват към неизбежен конфликт и провал.
4. Пророчески предупреждения: В цялото действие 1 хорът предоставя зловещи предупреждения за последствията от нарушаването на властта на краля и волята на боговете. Тези предупреждения предвещават предстоящата съдба на Антигона и допринасят за усещането за предстояща трагедия.
5. Вътрешен конфликт: Вътрешният конфликт на Антигона е очевиден в нейната борба между любовта към семейството и дълга към държавата. Тя осъзнава, че действията й могат да доведат до собствената й гибел, но избира да следва съвестта си, вместо да се подчини на несправедливия едикт на Креон.
6. Катарзис: Непоколебимата отдаденост на Антигона на нейните вярвания и нейното трагично падение предизвикват чувство на катарзис у публиката. Нейното страдание и саможертва будят съжаление и страх, основни елементи на трагичния герой.
Чрез установяването на високия статус на Антигона, силната воля, трагичния недостатък и вътрешния конфликт в действие 1, Софокъл ефективно поставя сцената за нейното пътуване като трагичен герой и последващите събития, които се развиват в пиесата.