Съдба:
1. Пророчеството: Пиесата започва с известния пролог, който разкрива „двойка звездни любовници“, чиято трагична съдба е постановена от небесата. Това пророчество внушава усещане за неизбежност и предполага, че Ромео и Жулиета са предопределени за трагичен край.
2. Погрешна комуникация: Лошото общуване играе решаваща роля в разгръщащата се трагедия. Съдбата изглежда заговорничи срещу влюбените, като гарантира, че никога няма да получат важна информация. Ако знаеха истинските обстоятелства, действията им можеше да са различни.
Съвпадение:
1. Топката: Целият сюжет се задвижва, когато Ромео и Жулиета се срещат на бал на Капулети. Тяхната случайна среща е забележително съвпадение, тъй като Ромео никога не е трябвало да бъде там. Тази неочаквана среща разпалва страстната им любов.
2. Аптекарят: Закупуването от Ромео на отрова от аптеката е друг пример за съвпадение. Моментът на тяхната среща е от решаващо значение, тъй като позволява на Ромео да получи средствата да сложи край на живота си.
И съдбата, и случайността се преплитат, за да организират трагичните събития, които се развиват. Героите често не осъзнават действащите сили, което кара действията им да изглеждат като съвпадения, докато съдбата неумолимо ги води към тяхната трагична съдба.
В крайна сметка Шекспир оставя тълкуването на съдбата и случайността на публиката. „Ромео и Жулиета“ ни кани да се замислим до каква степен животът ни е предопределен от съдбата или оформен от случайни събития. Трагичният край на пиесата служи като трогателно напомняне за крехкостта на човешкото съществуване и силата на любовта, която в крайна сметка надхвърля както съдбата, така и стечението на обстоятелствата.