Арогантност и прекалена самоувереност: Вярата на Цезар в собствената му непобедимост и незачитането на предупрежденията на другите водят до неговото падение.
Амбиция и желание за власт: Амбицията на Цезар да бъде единствен владетел на Рим движи действията му и компрометира преценката му.
Политическа наивност: Цезар не успява да осъзнае политическата опасност, пред която е изправен от враговете си, включително Брут и Касий, подценявайки тяхната способност и желание да се обърнат срещу него.
Прекомерно доверие в другите: Доверието на Цезар в поддръжниците му и разчитането му на тяхната лоялност се оказват погрешни, тъй като някои от най-близките му съюзници го предават.
Емоционална импулсивност: Емоционалните реакции и импулсивните решения на Цезар, като снизхождението му към победените му врагове и прибързаността му в конфронтацията със Сената, допринасят за неговата уязвимост.
Невслушване в съвета: Пренебрежението на Цезар към предупрежденията и съветите на неговите съюзници и поддръжници, включително съня на Калпурния и свитъка на Артемидор, го излага на опасност.