1. Вина и разкаяние:След като убива Дънкан, Макбет се чувства обзет от вина и разкаяние. Той започва да халюцинира, виждайки призрака на Банко и се страхува от възмездие за действията си. Тези психологически ефекти го затрудняват да се справи с престъплението си и да продължи напред.
2. Загуба на невинност:Убийството на Дънкан от Макбет бележи значителна повратна точка в неговия характер. Прекрачва морална граница и губи невинността си. Тази загуба тежи много върху него, тъй като той чувства, че никога не може да се върне към човека, който е бил преди.
3. Страх от последствията:Макбет постоянно се страхува от последствията от своето престъпление. Той се притеснява да не бъде заловен и наказан и се страхува от възможността за отмъщение от други, които биха могли да търсят отмъщение. Този страх го държи в състояние на параноя и тревожност.
4. Изолация и самота:Престъплението на Макбет го изолира от другите. Той става оттеглен и подозрителен, отблъсквайки жена си, лейди Макбет, и приятелите си. Тази изолация засилва чувството му за вина и му е по-трудно да се справи с емоциите си.
5. Амбиция и власт:Първоначалната мотивация на Макбет да убие Дънкан е неговата амбиция за власт. Въпреки това, след като извърши престъплението, той открива, че силата, която придобива, не му носи удовлетворение или щастие. Вместо това само засилва вината и нещастието му.
Като цяло, неспособността на Макбет да се справи с престъплението си е резултат от комбинация от психологически терзания, морален конфликт, страх и празнота, която идва от преследването на власт на всяка цена.