Продължителността на нота или звук се определя от това колко дълго се държи или изсвири. В западната музика на нотите се присвояват специфични времеви стойности, като цели ноти, половин ноти, четвърти ноти и т.н. Цялата нота продължава четири удара, половината нота продължава два удара, четвъртината продължава един удар и т.н. Колкото по-малка е стойността на бележката, толкова по-кратка е продължителността на бележката.
Продължителността може да се използва за създаване на различни ритми и мелодии. Например поредица от кратки ноти може да създаде бърза, енергична мелодия, докато поредица от дълги ноти може да създаде бавна, спокойна мелодия. Продължителността може да се използва и за добавяне на акцент към определени бележки или фрази.
В допълнение към продължителността на отделните ноти, общата продължителност на музикалното произведение също е важен фактор. Продължителността на едно музикално произведение може да варира от няколко секунди до няколко минути или дори часове. Продължителността на музикалното произведение може да повлияе на настроението и цялостното му въздействие. Например краткото музикално произведение може да е леко и игриво, докато дългото музикално произведение може да е по-сериозно и драматично.
Продължителността е съществен елемент от музиката, който може да се използва за създаване на различни ефекти и емоции. Като разбират концепцията за продължителност, музикантите могат да създават по-експресивна и силна музика.