Тези, които смятат музиката за харам, обикновено цитират следните причини:
-Хадиси (поговорки, приписвани на пророка Мохамед), които изглежда забраняват музиката, като например този, който казва:„Проклети да са певците, слушателите на музика и онези, които свирят на музикални инструменти.“
-Вярата, че музиката може да отклони хората от религиозната преданост и да доведе до греховно поведение, като танци и консумация на алкохол.
- Асоциацията на музиката с предислямската арабска култура и убеждението, че тя не е в съответствие с ислямските ценности и традиции.
Съществува обаче и значителна част от ислямската наука, която подкрепя допустимостта на музиката. Тези учени твърдят, че хадисите, които забраняват музиката, не трябва да се приемат буквално и че те се отнасят до специфични видове музика, които са свързани с непристойно поведение. Те също така посочват, че много исторически ислямски фигури, включително сподвижниците на Пророка и по-късни учени, са се наслаждавали на музиката и са участвали в музикални дейности.
В крайна сметка, допустимостта на музиката в исляма остава въпрос на научен дебат и индивидуална интерпретация. Няма един единствен, категоричен отговор, който да е универсално приет от всички мюсюлмани.