1. Свещени текстове :Основният фокус на средновековната сакрална музика е да предава религиозни текстове, предимно от Библията и литургични източници. Тези текстове имаха дълбоко религиозно значение и често бяха озвучавани, за да подсилят духовното си послание.
2. Монофония :Свещената музика от ранното средновековие е била предимно монофонична, което означава, че се е състояла от една мелодична линия, изпята от солист или група певци в унисон.
3. Богослужебна музика :Голяма част от средновековната духовна музика е композирана за литургична употреба в църкви и религиозни церемонии. Това включва жанрове като плаинкант, химни, секвенции и мотети, всеки от които изпълнява специфични функции в рамките на литургията.
4. Планичен :Plainchant, известен също като григориански песнопение, е видна форма на монофонична литургична музика. Той включваше мелодии без съпровод с латински текстове, често пеени от хорове в манастири и катедрали.
5. Респонсорно и антифонно пеене :Респонсорното пеене включваше редуване на солови стихове с хорови отговори, докато антифонното пеене използваше два хора, пеещи редуващи се фрази или стихове.
6. Органум :Organum е ранна форма на полифония, която се появява през по-късното Средновековие. Това включваше добавянето на един или повече мелодични гласове към вече съществуваща чиста мелодия, създавайки основна форма на хармония.
7. Ars Antiqua и Ars Nova :През 13-ти и 14-ти век два периода на музикално развитие, известни като Ars Antiqua („Старото изкуство“) и Ars Nova („Новото изкуство“) донесоха значителни промени в сакралната музика. Ars Antiqua видя еволюцията на полифоничните техники, докато Ars Nova въведе по-сложни ритми и по-голямо разнообразие от музикални форми.
8. Дискант и Фобурдон :Discant, форма на импровизирана полифония, и fauxbourdon, по-прост стил на полифония, базиран на паралелно движение, са преобладаващи през това време.
9. Мотети :Мотетите са полифонични композиции, които комбинират свещени латински текстове със светски народни текстове. Те стават все по-популярни през по-късното Средновековие и показват както религиозни, така и светски влияния.
10. Практика на изпълнение :Свещената музика се изпълнява предимно от вокални ансамбли, като хорове от монаси, монахини и професионални певци. Инструментите бяха използвани пестеливо и предимно придружени вокални изпълнения.
11. Теоретични разработки :Музикалните теоретици през средновековния период имат важен принос за разбирането на музикалната теория, хармонията и нотирането. Известни фигури включват Гуидо д'Арецо, който въвежда концепцията за солфеж, и Йоханес де Мурис, музикален теоретик и композитор.
Свещената музика от средновековния период полага основите за по-нататъшно музикално развитие през Ренесанса и след това, оформяйки хода на западната музикална история. Неговото духовно значение, изразителни мелодии и развиващи се структури продължават да вдъхновяват композитори и изпълнители днес.