В поемата Кийтс се обръща към гръцка урна и коментира красотата и емоцията, които предизвиква. Цитатът се отнася до музиката, която е загатната или изобразена върху урната, но всъщност не се чува. Кийтс предполага, че музиката, която остава нечута, съществуваща само във въображението на наблюдателя, може да съдържа дори по-голяма красота от музиката, която може да бъде чута.
Цитатът може да се тълкува и по-широко, за да се предположи, че нещата, които не можем да знаем или преживеем директно, могат да съдържат повече мистерия, интрига и красота от нещата, които можем. Насърчава ни да съзерцаваме и оценяваме неща, които не са непосредствено достъпни за сетивата ни, и подчертава силата на въображението и интроспекцията.