1. Питагор (ок. 570 - 495 пр.н.е.):Питагор се смята за един от най-ранните пионери в музикалната теория. Той изучава математическите връзки между музикалните интервали и развива концепцията за Питагоровата гама, която се основава на съотношения на цели числа. Работата му полага основите на разбирането за съзвучие и дисонанс.
2. Древногръцки музиканти (6-ти - 4-ти век пр. н. е.):Гръцки философи и музиканти като Питагор, Аристоксен и Архит имат значителен принос към теорията за хармонията. Те изследваха използването на гами, интервали, мелодични структури и концепцията за етос (емоционалното въздействие на музиката).
3. Гуидо от Арецо (ок. 995 - 1050 г. сл. н. е.):Гуидо от Арецо е бенедиктински монах и музикален теоретик, на когото често се приписва разработката на солмизация, система за използване на срички (до, ре, ми, фа, сол, ла) за представяне на музикални ноти. Тази система играе жизненоважна роля в преподаването и разбирането на хармонията в западната музика.
4. Йоханес Тинкторис (ок. 1435 - 1511):Тинкторис е фламандски композитор, теоретик и музикален педагог. Той написва няколко трактата по музикална теория и хармония, включително „Liber De Arte Contrapuncti“ (Изкуството на контрапункта), в който се обсъждат хармоничните принципи и контрапунктичните техники.
5. Josquin des Prez (ок. 1450 - 1521):Josquin des Prez е френско-фламандски композитор, който се смята за един от най-влиятелните композитори от периода на Ренесанса. Той допринесе за развитието на хармоничната сложност в полифоничната вокална музика, демонстрирайки напреднали акордови прогресии и техники за водене на глас.
6. Жан-Филип Рамо (1683 - 1764):Рамо е френски композитор, музикален теоретик и органист, който е известен с приноса си към музикалната теория, особено в областта на хармонията. Той публикува "Traité de l'Harmonie" (Трактат за хармонията) през 1722 г., който представя неговата теория за хармонията, основана на концепцията за основния бас.
7. Йохан Себастиан Бах (1685 - 1750):Бах, един от най-великите композитори на бароковия период, издига изкуството на хармонията до безпрецедентни нива. Неговата музика демонстрира дълбоко разбиране и използване на хармонични принципи, сложни акордови прогресии и сложно водене на глас, особено в неговите полифонични произведения, като „Добре темпериран клавир“ и различни фуги.
8. Класически и романтични композитори от 19-ти век:През 19-ти век композитори като Лудвиг ван Бетовен, Франц Шуберт, Фредерик Шопен и Йоханес Брамс продължават да разширяват границите на хармонията, изследвайки нови хармонични възможности и разширявайки тоналния език на западната музика .
Развитието на хармонията не се приписва само на един човек, а по-скоро на колективно усилие и еволюция на музикални идеи в продължение на векове. Много музиканти, теоретици и композитори допринесоха със своите знания, креативност и иновации, за да оформят изкуството на хармонията, което имаме днес.