В малък град, където звездите блестят толкова ярко,
Живееше едно момиче, с мечти полетяха.
Тя се казваше Трейси, със сърце, пълно със злато,
Копнеж за нещо, история, която все още не е разказана.
(Предприпев)
Тя би чула шепота на света отвъд,
На живи градове и където се раждат истории.
С всяка изминала нощ желанието й растеше,
Да напусне този малък град и духа си да покаже.
(Припев)
Толкова далеч от дома, където са нейните мечти,
Копнежът на Трейси, нейната съдба да намери.
С всяка стъпка, която прави, сърцето й се извисява високо,
Прегръщане на света, под необятното небе.
(Стих 2)
По криволичещи пътища нейното пътуване започна,
С кураж и надежда тя държеше в ръцете си.
Предизвикателства пред нея, но тя никога не се олюля,
За пожара вътре не можеше да се забави.
(Предприпев)
В суматохата на градовете тя намери своето място,
Заобиколен от мечти, с изяществото на решителността.
През смях и сълзи тя растеше от ден на ден,
Създаване на път, който да я води.
(Припев)
Толкова далеч от дома, където са нейните мечти,
Копнежът на Трейси, нейната съдба да намери.
С всяка стъпка, която прави, сърцето й се извисява високо,
Прегръщане на света, под необятното небе.
(Мост)
През безсънни нощи и дни, изпълнени с борби,
Тя устоя, с устойчивост в живота си.
Защото зовът на нейните мечти беше по-силен от страха,
И успехът в нейното бъдеще стана толкова близо.
(Стих 3)
В лицето на триумфа, тя погледна назад към дома,
В малкото градче, където някога е скитала.
Но сега тя стоеше изправена, с толкова силен глас,
Вдъхновявайки другите да се осмелят да принадлежат.
(Припев)
Толкова далеч от дома, където са нейните мечти,
Копнежът на Трейси, нейната съдба да намери.
С всяка стъпка, която прави, сърцето й се издига високо,
Прегръщане на света, под необятното небе.
(Outro)
И сега тя е известна със своята смелост и мощ,
Символ на надеждата, сияещ толкова ярко.
Трейси Милър, момичето от малък град,
Който измина толкова далеч и направи света известен.