(Куплет 1)
В малък град, където звездите светят ярко,
Жвяше момиче, с мечти, вземащи височина.
Името ѝ беше Трейси, с сърце от злато,
Желая нещо, история, все още неразказана.
(Пред-риф)
Тя чуваше шепот от света извън,
От живи градове, където раждат се истории.
С всяка нощ желанието ѝ растеше,
Да напусне малкия град и да се покаже.
(Риф)
Толкова далеч от дома, където мечтите ѝ живеят,
Тъга на Трейси, съдбата си да намери.
С всяка стъпка сърцето ѝ лети високо,
Обгръщайки света под обширното небе.
(Куплет 2)
През извилини пътища започна пътешествието ѝ,
С храброст и надежда, дърпани в ръцете ѝ.
Изпитания я срещнаха, но тя никога не се разклонила,
Защото огънът в нея не можеше да бъде задержан.
(Пред-риф)
В суета на градовете тя си намери място,
Окружена от мечти, с грация на решителността.
През смех и сълзи тя растеше ден по ден,
Създавайки път, който да й покаже пътя.
(Риф)
Толкова далеч от дома, където мечтите ѝ живеят,
Тъга на Трейси, съдбата си да намери.
С всяка стъпка сърцето ѝ лети високо,
Обгръщайки света под обширното небе.
(Бридж)
През безсънни нощи и дни, пълни с борба,
Тя устоеше, с устойчивост в живота си.
Защото призивът на мечтите ѝ беше по-силен от страха,
И успехът в бъдещето ѝ стана о, толкова близо.
(Куплет 3)
Преди лицето на триумф, тя се обърна към дома,
Към малкия град, където понякога скиташе.
Но сега стоеше дързо, с глас толкова силен,
Инспирирайки другите да смелят да принадлежат.
(Риф)
Толкова далеч от дома, където мечтите ѝ живеят,
Тъга на Трейси, съдбата си да намери.
С всяка стъпка сърцето ѝ лети високо,
Обгръщайки света под обширното небе.
(Аутро)
И сега е позната за храбростта си и силата,
Символ на надежда, светейки все по-ярко.
Трейси Милър, момичето от малък град,
Което пътува толкова далеч и направи света прославен.