В свят на цветове и мечти, които се въртят,
Имахме ти и аз, в една разкрита приказка.
Като слънцето и луната намерихме пътя си,
Две сърца преплетени, каквото стане.
(Припев)
Когато имаше ти и аз,
О, моментите, които споделихме толкова радостно.
През върхове и падения, ние стояхме като едно,
Връзка толкова силна, под слънцето.
(Стих 2)
Разхождахме се хванати за ръце през зелени ливади,
Шепнете сладки неща, смехът ни пронизителен.
Всеки изгрев носи нова надежда и светлина,
Твоето присъствие, моя пътеводна звезда, толкова ярка.
(Предприпев)
Времето спря в прегръдките ти,
Рисуване на платно от любов, извън времето и пространството.
С всеки изминал ден сърцата ни ставаха все по-мили,
Една любовна история, която винаги ще се чуди.
(Стих 3)
Сблъскахме се с предизвикателства, с ветровете на съдбата
Но заедно намерихме сили да се ориентираме.
През бури и вълни смело преборихме морето,
Обичаме компаса, който ни освобождава.
(Припев)
Когато имаше ти и аз,
О, моментите, които споделихме толкова радостно.
През върхове и падения, ние стояхме като едно,
Връзка толкова силна, под слънцето.
(Мост)
Но пътуването на живота взе своя непредвидим обрат,
Разделяйки ни, оставяйки сърцата да копнеят.
Въпреки че пътищата могат да се променят и разстоянието може да расте,
Спомените остават, вечна светлина.
(Стих 4)
В ехото на нашата любовна мелодия,
Намираме утеха, въпреки че вече не сме физически свободни.
Усмивката ти все още остава в моето съзнание,
Напомняне за любовта, която никога не умира истински.
(Припев)
Когато имаше ти и аз,
О, моментите, които споделихме толкова радостно.
През върхове и падения, ние стояхме като едно,
Връзка толкова силна, под слънцето.
(Outro)
И докато пътувам по криволичещия път на живота,
Ще ценя спомените, нашата приказка неразказана.
Защото когато имаше ти и аз,
Същността на истинската любов ще бъде вечно.