В нежната прегръдка на здрача,
Където спомените намират своето свещено място,
Песен отлита, приспивна песен на тъга,
За любов, която избледнява, каквото и да е утре.
(Припев)
ще ми липсваш завинаги,
Всеки споделен момент и време заедно.
От изгреви до лунни нощи,
Вашата любов освети най-тъмните нощи на живота.
(Стих 2)
През ехото на смеха и сълзливите въздишки,
Душите ни преплетени под открито небе,
Но сега ветровете на съдбата ни разделиха,
Оставяйки копнеж дълбоко в сърцето ми.
(Припев)
ще ми липсваш завинаги,
Всеки споделен момент и време заедно.
От изгреви до лунни нощи,
Вашата любов освети най-тъмните нощи на живота.
(Мост)
Разстоянието може да раздели стъпките ни,
Но връзката ни никога няма да намери края си,
Защото твоята същност остава във всеки дъх,
Във всяко нежно поклащане на сърце, до смъртта.
(Стих 3)
Мелодиите, които изплетохме в сънищата си,
Завинаги ще отеква, като тихи писъци,
Напомняйки ми всичко, което имахме,
Сега в плен в царствата на миналото.
(Припев)
ще ми липсваш завинаги,
Всеки споделен момент и време заедно.
От изгреви до лунни нощи,
Вашата любов освети най-тъмните нощи на живота.
(Outro)
И така, ще продължа, с близки спомени,
С любовта, която остави, завинаги ясна.
Защото въпреки че си далеч, духът ти продължава да живее,
В същността на вечната песен на нашата любов.