Изпълнението на Лила Даунс на „La Cucaracha“ превръща мексиканския революционен коридо в театрално разказваческо парче. Нейната версия — коренена в оахаканските традиции, пеена с оперална интензитет — заслужава превод, който улавя както разказва, така и културното тегло.
Обходи улиците на Мексико
Пълни с хора, пеещи в унисон,
Малка история с голямо сърце
Която се наслаждава в тази песен.
В малка къща живееше хлебарка
Която беше много бедна и слаба,
И за нея нещастие без обувки
Нито риза да се покрие.
Тя помоли кройча: „Господине, о Господине
Ще ми направите ли костюм?
Тогава можеше да отиде на парти
Да намери невеста.
Кройчът прие и щастливо започна
В момента, в който хлебарката пристигна,
И докато вземаше мерки
Хлебарката изтегли и замина.
Бедният кройч не знаеше какво да прави
И бяга след хлебарката
Но тя никъде не беше намерена
Вече беше избягала.
Хлебарката отиде на танц,
Където беше елитът на обществото
И облечена с голяма елегантност,
Носеше чорапи и гетре.
Дамите се влюбиха в нея много,
Дадоха ѝъблици и поуски
И хлебарката беше много щастлива,
И щастливите хлебарки скачаха.
Хлебарката (cucaracha) е революционен символ — упорита, всюде присъстваща, невъзможна за изтребяване. По време на Мексиканската революция (1910–1920), куплети се импровизираха, загубящи федералните войски („la cucaracha no puede caminar / porque no tiene / porque le faltan / marihuana pa' fumar“). Версията на Даунс възстановява фолклорния разказ: трикстърът, който измамва властта, се облеча над своето положение и спечели публика.
Нейният аранжимент добавя: коренни перкусии (тепоnazтли, уеуетл), латуни от банда секции и нейния подписан вокален орнамент — мелизми, които проследяват запотечните мелодични контури. Преводът по-горе следва нейната испанска разказвачка версия, а не революционните куплети.
„La Cucaracha“ оцелява, защото не е песен — е контейнер. Всеки поколение го напълва със своето съпротивление.