В тъмната си стая лежиш сам
Умът ви е погълнат от непознати мисли
Усещаш как тежестта на света се срива
Като тежки вериги навсякъде
(Предприпев)
Чудиш се дали някога ще бъдеш свободен
От това постоянно състояние на мизерия
Душата ви вика за освобождаване
Това бреме е твърде голямо за носене
(Припев)
Отново, отново, отново и отново
Опитвате се да се борите, но губите контрол
Отново, отново, отново и отново
Давиш се в море от скръб
(Стих 2)
Опитахте се да избягате, опитахте се да се скриете
Но тъмнината те следва всеки ден
Изградил си стени около сърцето си
За да не те разкъса болката
(Предприпев)
Чудиш се дали някога ще намериш светлина
В тази безкрайна, самотна нощ
Духът ти е слаб, силата ти я няма
Губиш битката, падаш
(Припев)
Отново, отново, отново и отново
Опитвате се да се борите, но губите контрол
Отново, отново, отново и отново
Давиш се в море от скръб
(мост)
Но дълбоко в себе си все още има искра
Пламък на надежда, който отказва да умре
Стискате юмруци и събирате сили
Да се издигна най-дълго над този мрак
(Припев)
Отново, отново, отново и отново
Бориш се за живота си, отказваш да се предадеш
Отново, отново, отново и отново
Разкъсваш веригите, нека светлината започне
(Outro)
Излизаш от дълбините преобразен
Воин, изправил се срещу бурята
С белези, които разказват история за болка
Но сърце, което най-накрая отново е свободно