В свят на цветове, толкова живи и ярки,
Има специален нюанс, който хвърля топла светлина,
Това е твоята усмивка, скъпа моя, сияен слънчев лъч,
Прогонвайки сенките, осветявайки мечтите ми.
(Предприпев)
Но когато те няма, сърцето ми усеща празнотата,
Като цвете, копнеещо за своя слънчев сороид,
Цветовете около мен започват да избледняват,
И копнея за твоето присъствие, за да озари деня ми.
(Припев)
Никое слънце не може да свети толкова ярко, колкото ти,
Твоето отсъствие хвърля мрачна пелена от синьо,
Без твоя смях светът сякаш плаче,
Липсваш ми, любов моя, с толкова дълбока болка.
(Стих 2)
Птиците сякаш пеят меланхолична мелодия,
Бризът носи шепот за нашето радостно пладне,
Всеки момент, който споделяхме, като звезди в небето,
Сега се чувства далечно и трудно за оправдание.
(Предприпев)
Копнея за деня, когато ще се съберем отново,
Две сърца бият в перфектен синхрон, наслада,
Дотогава ще пазя здраво спомените ти,
И се молете слънцето да грее отново, толкова ярко.
(Припев)
Никое слънце не може да свети толкова ярко, колкото ти,
Твоето отсъствие хвърля мрачна пелена от синьо,
Без твоя смях светът сякаш плаче,
Липсваш ми, любов моя, с толкова дълбока болка.
(мост)
Знам, че разстоянието може да ни раздели,
Но нашата любов винаги ще ни свързва, от сърце,
И така, ще продължа да броя дните до срещата ни,
И ценя надеждата, която ми носи сладко.
(Припев)
Никое слънце не може да свети толкова ярко, колкото ти,
Твоето отсъствие хвърля мрачна пелена от синьо,
Без твоя смях светът сякаш плаче,
Липсваш ми, любов моя, с толкова дълбока болка.
(Outro)
До деня, когато отново сме заедно,
Ще се държа за любовта, която имаме в запаса,
И чакай търпеливо топлата прегръдка на слънцето,
Да озари живота ни с безкрайна благодат.