В царството, където цветовете танцуват,
Лежи порцеланова симфония от елегантност.
Синьо и бяло, вечна наслада,
Разкриване на истории в полезрението им.
(Предприпев)
От пещите с древна глина,
Занаятчиите вдъхват живот с леко поклащане.
Всеки удар с четка, деликатна милувка,
Създаване на порцеланови мечти, без страдание.
(Припев)
Син и бял порцелан, вечно изкуство,
Нашепване на историята, от сърце.
Във всяка извивка и нарисувана сцена,
Свидетелство за спокойна красота.
(Стих 2)
Синьо, цветът на спокойното небе,
Прегръща бялото с хармонични връзки.
Облаци криволичат, като памучни пътеки,
През пейзажи, където въображението плава.
(мост)
Кобалтови щрихи, като среднощен поглед,
Преведете ни през ориенталски лабиринти.
Храмове, мостове и върби плачат,
В това платно от артистичност, толкова дълбоко.
(Стих 3)
Птиците летят, сред флорална грация,
Цъфтят божури, в ефирна прегръдка.
Митични създания, с причудлив чар,
Обитавайте свят без вреда.
(Предприпев)
Пръстите се плъзгат с прецизност и грижа,
Създаване на приказки без сравнение.
Синьо и бяло, в перфектно съчетание,
Уловете моменти, които да бъдете обожавани.
(Припев)
Син и бял порцелан, вечно изкуство,
Нашепване на историята, от сърце.
Във всяка извивка и нарисувана сцена,
Свидетелство за спокойна красота.
(Outro)
С течение на времето тяхното наследство продължава,
Син и бял порцелан, вечно чист.
Колекционерите пожелават с горещо желание,
Съкровища, които палят вечен огън.
В царството на синьото и бялото,
Намираме утеха в чистата наслада.
Симфония от артистични души,
Където вечната красота се разкрива завинаги.