Отличителният жест на ръката, който припомняте — персонажът на Джон Уейн дава случайен "палък нагоре", за да сигнализира одобрение или съгласие — идва от Стейджкоуч (1939), не от The Searchers.
В Стейджкоуч, пробивната роля на Уейн като Ринго Кид включва този жест естествено. Тя стана подписен манер, който преизползва през цялата си кариера, но иконичната асоциация е с по-ранния филм. The Searchers (1956) показва по-мрачен, по-обсесивен Итън Едърс — моменти с "палък нагоре" са изрично отсъстващи.
Физическият речник на Уейн — този жест, влачещият се ход, щурачеството — станат кратък код за определен американски архетip. Но "палък нагоре"? Това е Ринго Кид, 1939.