* Покорство и сляпа вяра: Еразъм критикува безпрекословното подчинение, изисквано от някои монашески ордени, като твърди, че то задушава критичното мислене и индивидуалната преценка. Той вярваше, че истинското благочестие трябва да се основава на разума и разбирането, а не на сляпото придържане към авторитета.
* Клетви за бедност и целомъдрие: Въпреки че уважаваше идеалите зад тези обети, Еразъм виждаше практическото им прилагане като често водещо до лицемерие и корупция. Той твърди, че някои монаси са използвали обетите си като начин да избегнат отговорност и да получат власт и влияние.
* Ритуали и церемонии: Еразъм беше критичен към сложните и безсмислени ритуали, виждайки ги като просто прояви на външно благочестие, на което липсваше истинска духовна същност. Той предпочиташе по-проста, по-лична форма на религия, основана на вътрешно размишление и индивидуална вяра.
* Монашеска стипендия: Еразъм се подиграва на повърхностната ученост на някои монаси, твърдейки, че фокусът им върху тайнствени и неуместни теми е в ущърб на стремежа към истинско знание. Той вярваше, че стипендията трябва да бъде практична и съответстваща на нуждите на обществото.
* Силата на духовенството: Еразъм критикува прекомерната власт, притежавана от духовенството, особено от църковната йерархия. Той твърди, че Църквата е станала твърде светска и корумпирана, губейки от поглед истинската си мисия за разпространение на Евангелието и насърчаване на християнските ценности.
Критиките на Еразъм не са насочени към дискредитиране на монашеството като цяло. Той призна стойността на монашеския живот и приноса на много посветени монаси. Той обаче вярваше, че определени практики са остарели и вредни, възпрепятствайки истинската цел на християнската вяра и водещи до духовен застой. Неговите критики имаха за цел да предизвикат реформа и да съживят Църквата, призовавайки я да се върне към основните си ценности на простота, разум и истинско благочестие.