Смята се, че острият символ (#) се е развил от комбинация от два символа:гръцката буква сигма (Σ) и латинската буква b. Сигмата е била използвана в средновековната нотация за обозначаване на повишена нота, а b е използвана за обозначаване на понижена нота. С течение на времето двата символа се сляха в остър символ, който използваме днес.
Терминът "остър" също се използва за описание на звука на нота, която е била повишена с един полутон. Острата нота обикновено се възприема като по-ярка и по-пронизителна от естествената нота и често се използва за създаване на усещане за напрежение или вълнение в музиката.