Фразата се отнася до ключовото осъзнаване в „Приключението на плямистото лента“ на Артър Конан Дойл, където Холмс идентифицира скритата истина, замаскрана от предварително очевидни следи.
„Чудното е, че точно нещото, което ме накара да подозрям вината му, е същото, което ме накара да разбера, че трябва да греша.“
Истината – реалният метод на убийството (змиен отров чрез вентилатор), замаскиран от „плямистата лента“ (моделът на змията) и фалшивите следи (цигани/гепард/папион).
В детайлите – явно дребни наблюдения, които Холмс каталогира: вътрешният звънец (фалшив), вентилаторът (свързва стаите), леглото забито в подът, чашата с мляко, кобилен бат (камшик), столът.
Виновникът (Д-р Роилът) и истината сама – и двете скрити зад очевидното.
Холмс вижда през очевидното (цигани, гепард, „плямиста лента“ като облекло) към скритото механично реалност: дресиран блатно ковач доставен през вентилатор, отзов с вист, възнаграден с мляко. „Специалният интерес“ е инженерството на убийството – не екзотичните атрибути.