Реакцията на Брут:
1. Шок и страх :Брут е дълбоко засегнат от появата на призрака на Цезар. Това свръхестествено явление идва напълно неподготвен и го шокира до дъното му. Той е изпълнен със страх и удивление.
2. Объркване и съмнение :Гледката на призрака поражда съмнения и въпроси в съзнанието на Брут. Той започва да се чуди дали е взел правилното решение да се присъедини към заговора за убийството на Цезар.
3. Вина и разкаяние :Брут изпитва чувство за вина и разкаяние за ролята си в смъртта на Цезар. Появата на призрака подсказва, че духът на Цезар не е спокоен, което тежи много на съвестта на Брут.
4. Психически терзания :Брут изпитва интензивна душевна болка в резултат на появата на призрака. Той става обезпокоен, неспокоен и не може да намери утеха.
5. Загуба на рационалност :Свръхестествената среща оказва влияние върху рационалните способности на Брут. Той става податлив на ирационални мисли, видения и халюцинации, както става ясно, когато по-късно разчита погрешно знаците преди битката при Филипи.
Действия и последствия:
1. Решение за битка :След като вижда призрака, Брут решава да се бие срещу силите, водени от Октавий Цезар и Марк Антоний. Той вярва, че призрачното посещение е предупреждение, че предстои гражданска война и той трябва да защити действията си и идеалите на Римската република.
2. Битката при Филипи :Брут се изправя срещу Октавий и Антоний в битката при Филипи. Въпреки доблестните му усилия, армията на Брут е победена.
3. Трагичен край :Брут в крайна сметка отнема живота си, след като осъзнава безполезността от продължаване на битката. Самоубийството му бележи края на републиканската кауза и проправя пътя за възхода на Октавий Цезар като владетел на Римската империя.
Появата на призрака на Цезар в "Юлий Цезар" служи като основна повратна точка в пиесата. То катализира вътрешния конфликт на Брут, изостря чувството му за вина и задвижва верига от събития, водещи до трагичната му гибел и краха на републиканските идеали, на които скъпи.