Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Магия >> Илюзии

Древните произходи на скривачката: Игра без един изобретател

Нито една култура, нито един исторически момент не могат да претендират, че са измислили скривачката. Напротив, играта се появява независимо в човешките общества, вкоренена в фундаментални еволюционни и развителни модели на поведение. Ето водещите теории.

1. Наражаване на хищник-жертва

Децата инстинктивно преживяват древен драма на ловец и الإنتاج. Скриването, застряването на място и вълнуването от откриването (или не) отразяват преживявански умения, които са били жизненоважни за нашите предци и остават заложени в нашата невробиология.

2. Ритуални и инициационни корени

Антропологите отбелязват ритуали на скриване в инициационни обреди при множество култури: новачъкът се скрива, е „загубен“, после е „намерен“ и прераждан в нов статус. Скривачката може да е секуларизиран, игрив потомък на тези сакрални структури.

3. Еволюция от игри за преследване и ухапване

Простите игри за преследване вероятно са предишни за скривачката. Добавянето на скриване въвежда стратегия, търпение и теория на ума – когнитивни скокове, превръщащи ухапването в по-сложно социално-когнитивно упражнение.

4. Универсално стремеж към изследване и откриване

Децата навсякъде изследват пространства, тестват граници и се наслаждават на напрежението между скриване и разкриване. Това изглежда като видово развително императив, а не културно изобретение.

Исторически свидетелства

Играта се появява в Древна Гърция като аподидраскинда (помената от 2-ти век писател Юлий Полукс) и в средновековни европейски ръкопис. Варианти съществуват във практически всяка документирана култура – от японското какуренбо до инуитското пиксик.

Скривачката не е измислена; тя е открита – отново и отново – навсякъде, където децата играят.

Илюзии

Related Categories