В A Wrinkle in Time на Маделен Л'Енгъл, вътрешният монолог на Мег Мъри разкрива сокрушителна самооценка: тя се чувства **„измерена и намерена нестойност“.** Тази фраза улавлява две преплетени борби:
Това самоосъждане е точно това, което историята демонтира. Пътешествието на Мег през пространството и времето учи, че **стойността не е външна** – не в оценки, външен вид или чуждо одобрение. Тя е в **любов, смелост и автентичност**. Неяните „недостатъци“ (упоритост, нетерпение, яростна любов) стават самите инструменти, които спасяват семейството ѝ.
В края Мег не е „оправена“ – тя е цяла. Мерата, която веднъж се боя, става знаме за оцеляване.