* Знае всичко: Те могат да надникнат в умовете на всички герои, да разберат мотивацията им и да разкрият скрити истини.
* Не е символ: Те съществуват извън историята, предлагайки обективен поглед.
* Насочва читателя: Те подчертават морала на историята, като често използват директни изявления като „Това показва...“ или „Следователно...“.
Пример:
В „Костенурката и заекът“ на Езоп разказвачът знае, че заекът е арогантен, а костенурката е упорита. Виждаме както мислите, така и действията им. След това разказвачът директно обяснява морала:„Бавно и стабилно печели състезанието“.
Има обаче изключения:
* Някои басни може да използват разказ от първо лице , където герой разказва историята от собствената си гледна точка. Това позволява по-лично и ангажиращо изживяване, но може да е ограничено в разкриването на цялата история.
* Приказките за животни, особено, понякога могат да заемат гледната точка на животинския герой , създавайки по-свързано и хуманизирано изживяване. Това позволява на читателите да разберат мислите и чувствата на героя.
В крайна сметка гледната точка в баснята служи за ефективно предаване на моралния урок и оставяне на трайно впечатление у читателя. Става въпрос по-малко за индивидуалната гледна точка, а повече за изтъкването на универсалните истини за човешката природа и поведение.