Емоционални призиви: Антоний започна речта си, като се обърна към емоциите на тълпата. Той показа окървавеното наметало на Цезар и описа раните, които е претърпял, събуждайки чувства на съчувствие и гняв сред публиката.
Използване на Pathos: Антоний използва патос, апел към емоциите, като подчертава добротата, щедростта и любовта на Цезар към римския народ. Той представи съзаклятниците като безсърдечни предатели, предали своя водач и народното доверие.
Реторични въпроси: Антоний използва риторични въпроси, за да ангажира тълпата и да я накара да постави под въпрос мотивите и действията на заговорниците. Той попита защо заговорниците са пощадили живота на съконсула на Цезар Марк Брут и защо не са представили оправдание за действията си на хората.
Контрастите: Антоний противопоставя добродетелите и постиженията на Цезар с възприеманите недостатъци и злодеяния на заговорниците. Той изтъкна победите на Цезар на бойното поле и плановете му да разкраси Рим, карайки публиката да почувства, че е загубила велик лидер и благодетел.
Манипулиране на общественото мнение: Антоний манипулира общественото мнение, като твърди, че заговорниците са имали намерение да поробят Рим. Той използва думи като „тирания“ и „робство“, за да събуди страхове и негодувание сред тълпата, което предполага, че заговорниците представляват заплаха за тяхната свобода.
Подчертаване на волята на Цезар: Антоний разкри завещанието на Цезар, което съдържаше щедри завещания на римския народ, разпалвайки още повече скръбта и гнева им. Тълпата се почувства предадена, че заговорниците са ги лишили от предвидената щедрост на Цезар.
Изобразяване на конспираторите: Антоний описва заговорниците като студени, пресметливи убийци, които са действали от лична амбиция и ревност. Той ги описва като „касапи“ и „злодеи“, засилвайки негативното възприемане на действията им.
Чрез умелото комбиниране на тези тактики, Антоний успя да насочи настроенията на тълпата срещу заговорниците, създавайки атмосфера на обществено възмущение, което в крайна сметка доведе до падането им.