Когато Ник казва, че внезапно е отгатнал истината, той има предвид момента, в който осъзнава, че мечтата на Гетсби се основава на заблуда и непостижим идеал. Той разбира, че Гетсби е преследвал една илюзия и че манията му по Дейзи е изградена върху романтични спомени, а не върху истинско разбиране за нея като личност.
Това осъзнаване също така хвърля светлина върху трагичния произход на Гетсби, неговия копнеж за чувство за принадлежност и саморазрушителния път, който е избрал. Признаването на истината от Ник подчертава централната тема на книгата - безполезността на преследването на неосъществими мечти и разрушителните последици, произтичащи от живота в миналото.