Ето защо:
* Смъртта на Хийтклиф: След живот, изпълнен с мъки и отмъщение, смъртта му носи усещане за край. Това обаче е и неочаквано, като се има предвид безмилостното му преследване на призрака на Катрин.
* Съюзът на Катрин и Хийтклиф: Въпреки че техният съюз не е в традиционен смисъл, фактът, че са погребани заедно и че призракът на Катрин му се появява накрая, предполага окончателно помирение. Това е едновременно романтично и обезпокоително, като се има предвид тяхното бурно минало.
* Бъдещето на следващото поколение: Романът завършва с брака на Кати Линтън и Харетън Ърншоу, което означава потенциал за по-мирно бъдеще. И все пак присъствието на Линтън Хийтклиф, символ на тъмното минало, предполага, че цикълът на любовта, обсебването и отмъщението може да продължи.
В заключение, краят на Wuthering Heights е сложен и двусмислен, оставяйки читателите със смесица от емоции и ги подтиква да размишляват върху природата на любовта, отмъщението и наследството от миналото. Въпреки че не е непременно изненадващо в традиционен смисъл, то със сигурност предоставя мощно и провокиращо размисъл заключение.