1. Свръхестествен страх :Най-очевидният източник на страх в романа е свръхестественото присъствие на граф Дракула, вампир, който представлява древно зло, което заплашва героите. Страхът от непознатото и отвъдното прониква в историята, тъй като силите на Дракула, като промяна на формата и контрол над животните, създават усещане за уязвимост и безпомощност.
2. Психологически страх :Стокър навлиза в психологическите аспекти на страха, изследвайки вътрешния смут и тревогите на героите. Страхът от лудостта и загубата на контрол стават осезаеми, докато героите се изправят срещу влиянието на Дракула. Страхът да не бъдете погълнати от тъмнината или да се поддадете на вампиризма добавя още един слой психологически страх към разказа.
3. Социален страх :Дракула също изследва социалните страхове и тревоги от Викторианската епоха. Страхът от чуждостта и "Другия" е представен от Дракула, трансилвански аристократ, който символизира непознатия и мистериозен Изток. Страхът от заразяване и нарушаване на социалните норми се засилва, когато Дракула прониква във викторианското общество и плячка на неговите членове.
4. Страх от смъртта :Романът се изправя срещу страха от смъртта и тленността. Героите се борят с неизбежността на смъртта и знанието, че Дракула притежава силата да дарява вечен живот, макар и под формата на несмърт. Страхът от загуба на близки или от това да станете жертва на зловещите планове на Дракула допълва общото усещане за смъртност и уязвимост.
5. Страх от жените :Стокър изследва викторианския страх от женската сексуалност и власт чрез героя на Луси Вестенра. Превръщането на Луси във вампир символизира страха от женската еманципация и контрол над собствените им желания. Мъжете в романа се борят да сдържат и контролират Луси, отразявайки обществените тревоги около женската агенция.
6. Страх от технологии :Романът също така засяга страха от технологичния напредък и ерозията на традиционните вярвания. Използването на научни и медицински знания за борба с Дракула представлява сблъсъка между модерността и суеверието. Напрежението между рационалното и свръхестественото създава допълнителен слой страх и несигурност.
Като преплита заедно тези различни форми на страх, Брам Стокър създава многопластово и натрапчиво изследване на темата в Дракула. Романът остава вечна класика, улавяща същността на викторианските страхове и безпокойства, като същевременно се докосва до универсалните човешки емоции, които резонират дори и днес.