Общи условия:
* Противоречие: Това е най-простият термин, който набляга на противоречивите идеи във фразата.
* Оксиморон: Това конкретно се отнася до фраза, съчетаваща два привидно противоречиви термина (напр. „жив мъртвец“, „оглушителна тишина“).
* Афоризъм: Кратко, съдържателно изявление, което изразява обща истина или наблюдение, често съдържащо парадоксален елемент.
* Поговорка: Подобно на афоризъм, но често с по-дълга история и културно значение.
Термини, подчертаващи провокиращата мисъл природа:
* Ирония: Това подчертава контраста между буквалното значение на фразата и предвиденото значение.
* Сатира: Това подчертава използването на ирония за критикуване или подигравка на нещо.
* Двойно съдържание: Това се отнася до фраза с две или повече възможни значения, като често едното е хумористично или предполагащо.
* Остроумие: Умна, често парадоксална забележка, която има за цел да бъде хумористична.
Термини за специфични типове парадокси:
* Парадоксът на Зенон: Специфичен тип парадокс, който се занимава с природата на движението и пространството.
* Парадоксът на Ръсел: Парадокс в теорията на множествата, който повдига въпроси относно природата на множествата.
* Парадоксът на лъжеца: Парадокс, който възниква от самореферентни твърдения, които изглежда си противоречат.
В крайна сметка най-добрият термин за използване на парадоксална фраза зависи от конкретния контекст и вида на парадокса, който въплъщава.